Заветски манастир
Според изследователи в обителта почива княз Борис І
Село Завет има многовековна история, но тя не е добре проучена. Най-старите следи от поселищен живот са от селищната могила, описана от Васил Миков през първата половина на 20 век.
За времето на траките свидетелстват надгробните могили, а за живота през античността и средновековието - останките от крепости охраняващи близкия Ришки проход и пътя към столицата Велики Преслав.
Село Завет е разположено в долината на река Луда Камчия в Източна Стара Планина и недалеч от железопътната линия от Карнобат за Шумен и Варна. То отстои на около 40 километра от градовете Айтос и Карнобат. Общинският център град Сунгурларе на разстояние около 30 километра.
Закътано в пазвите на Балкана и не много далеч от морето, със своя сравнително мек преходно-континентален климат, долината на река Луда Камчия около село Завет представлява истинска китна градина. Това проличава най-много през пролетта, когато въздухът се напоява с аромата на люляците и овощните дървета, и малко по-късно, когато цъфнат липите. При село Завет река Луда Камчия навлиза в най-голямото си долинно разширение, което е широко 2 километра.
В местността "Манастир баир" са останките от старинен манастир. Тук е и чешмата с пет чучура, от която блика студена планинска вода. От водохранилището на гората, което е наблизо, навремето са черпели вода парните локомотиви.
Човек, като се изправи в средата на тази поляна и се огледа наоколо, не може да не почувства, че се намира на пълно с история и сакрален заряд място. Поляната или по-скоро платото, е заобиколено от ридове, ограждащи билото на Източна Стара планина. В средата на ливадата се е белнал на фона на събуждащата се пролетна зеленина малък китен параклис. Според местните предания той е вдигнат върху основите на средновековен манастир, в който е завършил дните си като скромен монах покръстителят на България княз Борис I. Най-близките населени места до някогашния храм са селата Люляково и Завет. За второто също казват, че е кръстено на името на вече несъществуващия манастир. Малко се знае и за Барука и Барудж - предходници на село Барък, сега село Завет. Сведенията за историята на селото са оскъдни - това са преди всичко отделни публикации и случайни археологически находки.
Две малки църкви дават името на височината до селото - "Манастирска височина". Конастантин Иречек пише, че край селото имало "Манастирище", а Васил Миков отбелязва, че едната църква е известна като манастир, свързан по предания с княз Борис Първи. За това предание говори и В. Хранов в своя публикация във вестник "Радикал" от 1930 година. Описание на еднокорабната църква край Завет прави Атанас Игнатов.
В. Хранов пише "На осем километра от село Марафта на юг през река Камчия на една височина сред разкошна природа е построена чешма с пет чучура от дето тече кристална балканска вода - бистра като сълза и вкусна на пиене. До чешмата е направено малко параклисче, построено през 1920 година. Тази местност е далече на 1 километър от село Завет. Жителите на това китно българско село, преселници преди няколко години се съгласиха да поправят тази многоводна чешма, която се била развалила. При поправката се натъкнали на дувари от стара постройка От преглед и проучване разбрали, че това е оснавата на стара българска църква. Водени от доброжелателство възстановили старата църковна постройка в малко параклисче, което нарекли "Свети Кирил и Методий". То служи за църква на Баръкчани, защото те нямат друга църква в селото."
Мястото около църквата изглежда в миналото е играло важна роля. Това е незаменимо курортно място, обаче е още неоценено и не се използва. То наподобява царския манастир на 3 километра от Преслав, което местното население нарича "Патлейна" или "Свети Пантелеймон".
Според друго предание църквите на това място са от времето на византийското владичество, когато част от населението на Преслав избягало в планината. В околностите се изкопават големи кюпове, в които се съхранява житото. По инициатива на местните жители през 2005 година е изграден църковен храм.
Георги Димитров Георгиев, Георги Пенев Йовчев и Иван Георгиев Георгиев - наследници на Пранговия род, водени от родолюбиви чувства със свои средства и дарения създават сдружение с нестопанска цел за възстановяване на манастира "Свети Кирил и Методий".